Постинг
18.04.2010 23:15 -
Пикиране на разсада. Засяване на зеленчуци.
Пикиране на разсада
Част от зеленчуковите култури се отглеждат чрез предварително производство на разсад. Такива са доматите, пиперът, патладжанът, зелевите култури, целината, празът, салатите и др. За по-нататъшното му развитие се прави пикиране или посевът се оставя гъст. Пикирането представлява изваждане на младите растения и настаняването им в отделни съдове с цел да се поощри развитието на кореновата система на растенията, което осигурява по-доброто им прихващане след това на постоянното място.
Предварително засяването на зеленчуковите семена се прави при гъстота, която осигурява нормалното развитие на младите растения до образуването на първите 1-2 същински листа. За да се установят по-благоприятни условия за задоволяване светлинните нужди на растенията и за да им се предостави по-голяма хранителна площ, те се разсаждат на по-големи разстояния или в отделни съдове.
Към пикиране трябва да се пристъпи, когато растенията развият първия същински лист и най-късно след образуването на втория. Изваждането на разсадите се извършва след добро навлажняване на почвата, за да се отделят коренчетата при най-малки повреди. От извадените растения за пикиране се избират най-добре развитите. Непосредствено преди засаждането дългите коренчета на разсада се съкращават.
Пикирането на разсада обикновено се извършва в парници. Разстоянията между редовете и растенията в реда са 8, 10 до 12 см. При двукратно пикиране първото разсаждане се прави на 4-6 см, а второто – на 10-12 см. Самото пикиране се извършва със садило или под пръст, като се внимава посаждането да не става по-дълбоко от котиледоните.
При пикиране в саксийки, трябва да си осигурите съдове с диаметър 8, 10 и 12 см. Пикирането в съдове се практикува при доматения, патладжанения, краставичния и тиквения разсад, понеже преместването на растенията и разсаждането им на постоянно място става без да настъпят съществени смущения при развитието им. Най-малките са за пипер, средните – за доматите и патладжаните и най-големите – за краставиците и тиквичките. Почвата, която използвате, се състои от 3 части угнил оборски тор и 1 част градинска почва. След пикирането се полива внимателно и саксийките се засенчват.
Част от зеленчуковите култури се отглеждат чрез предварително производство на разсад. Такива са доматите, пиперът, патладжанът, зелевите култури, целината, празът, салатите и др. За по-нататъшното му развитие се прави пикиране или посевът се оставя гъст. Пикирането представлява изваждане на младите растения и настаняването им в отделни съдове с цел да се поощри развитието на кореновата система на растенията, което осигурява по-доброто им прихващане след това на постоянното място.
Предварително засяването на зеленчуковите семена се прави при гъстота, която осигурява нормалното развитие на младите растения до образуването на първите 1-2 същински листа. За да се установят по-благоприятни условия за задоволяване светлинните нужди на растенията и за да им се предостави по-голяма хранителна площ, те се разсаждат на по-големи разстояния или в отделни съдове.
Към пикиране трябва да се пристъпи, когато растенията развият първия същински лист и най-късно след образуването на втория. Изваждането на разсадите се извършва след добро навлажняване на почвата, за да се отделят коренчетата при най-малки повреди. От извадените растения за пикиране се избират най-добре развитите. Непосредствено преди засаждането дългите коренчета на разсада се съкращават.
Пикирането на разсада обикновено се извършва в парници. Разстоянията между редовете и растенията в реда са 8, 10 до 12 см. При двукратно пикиране първото разсаждане се прави на 4-6 см, а второто – на 10-12 см. Самото пикиране се извършва със садило или под пръст, като се внимава посаждането да не става по-дълбоко от котиледоните.
При пикиране в саксийки, трябва да си осигурите съдове с диаметър 8, 10 и 12 см. Пикирането в съдове се практикува при доматения, патладжанения, краставичния и тиквения разсад, понеже преместването на растенията и разсаждането им на постоянно място става без да настъпят съществени смущения при развитието им. Най-малките са за пипер, средните – за доматите и патладжаните и най-големите – за краставиците и тиквичките. Почвата, която използвате, се състои от 3 части угнил оборски тор и 1 част градинска почва. След пикирането се полива внимателно и саксийките се засенчват.
Невероятно! Плодовете и зеленчуците прил...
ВЪПРОС КЪМ БЛОГЕРИТЕ СЪС СИЛНА ПАМЕ...
Полезна информация 2.1
ВЪПРОС КЪМ БЛОГЕРИТЕ СЪС СИЛНА ПАМЕ...
Полезна информация 2.1
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене